Марагидик заема много специално място в нашите сърца. Това е връх, зад който стои една трогателна история от българския фолклор, която ни връща в легендарното минало на Крали Марко. Още от деца познаваме тази героична фигура, оставила следа в националната памет като символ на българската храброст и крепител на националното единство по време на турско робство.
Наричаме я легенда, както и много други истории от българския фолклор, чиито произход няма как да проверим. Но легендата за Марагидик много ясно отразява какъв е бил животът на нашите предци през онези времена.
Връх Марагидик - път осеян с българска история
Крали Марко е живял в местността Поленици, а сестра му Мара — на върха. Братът и сестрата живеели в сговор и обич. С една брадва си секли дърва; в едно менче готвели.
Мара била много красива девойка. Приличала на брат си по сила и юначество. Любимо място й бил върхът. Там живеела несмущавана от никого и нищо, радвала се на чудесните простори, които се откривали пред погледа й. Звънливият й глас огласял планината, ехото се разнасяло до селата Острец и Видима. За хубостта на Мара се говорело наблизо и далеч. Много лични и имотни момци, за да бъдат забелязани от девойката, подбирали големи стада в равнината и ги откарвали на паша по склоновете на планината. Понякога с дни седели край Пръскалото да я чакат да излезе и да я погледат, докато плиска със студена планинска вода лицето си и реши дългите си руси коси. От извора, под челото на днешния връх Ботев, който хората нарекли Марино кладенче, тя наливала вода в стомната си, а в падината Маренка, източно от извора, обичала да си почива.
Крали Марко често седял на острия като конус горист връх Чучул, откъдето оглеждал околността. От тоя връх той се провиквал, за да го чуе сестра му Мара, а силният му глас ехтял като гръмотевица.
През една бурна пролетна нощ Мара сънувала страшен сън. Щом грейнало слънцето, тя застанала на върха и извикала брат си Крали Марко, да му разкаже съня. Марко нямал време да се качи при нея, та тя започнала да разказва високо и ехото препращало думите й. В това време проходът и високият рид почернели от гъсти турски орди. Рипнал Крали Марко на нозе юнашки, грабнал оръжието си — сабя дипленица и тежка боздугана - и се хвърлил към турците. Размахал раздиплената си дванадесет пъти сабя и сякъл врага, както есенно време зелки се секат из градините. Но колкото сякъл Марко, триж повече турци излизали, бъкали, сякаш из скалите извирали. Тежка мора нападнала юнака, та седнал да си почине и нови сили да събере в юнашката си снага. Захвърлил сърдито боздугана си, а той отскочил високо и се понесъл далеч и там, дето паднал, направил голяма падина, която хората нарекли Падиша, а високият рид, където Марко се бил с турците, и днес се нарича Турски рът. Турците, като овладели планинските височини и се изкачили на върха, дето била Мара, възторжено се провикнали: "Мара гиди, Мара гиди" и оттам останало името на върха — Марагидик.
Надяваме се тази легенда да ви е вдъхновила да изкачите Марагидик, за да усетите спокойствието и красотата на българската природата, както и да се върнете назад и да си припомните нашата история.